27 нояб. 2011 г., 18:22

Голямото и малкото

822 0 4

 

"И в природата не всичко оцелява"


 

Голямото дърво на воля пери

разлистените си

могъщи клони.

А малкото не може взор да впери

към слънцето, към ведри небосклони.

 

То слаби вейки в другото е свило

и през пролуки

търси светлината,

която е голямото закрило.

А то - линее в сянката бухлата.

 

Голямото на бури устоява,

земята е към него

благосклонна,

със сокове обилно го дарява...

Аз слабото да защитя съм склонна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!...
  • Усетих посланието ти!Нека закриляме и опазваме, както сърцето си , така и света около нас!Поздрав!
  • Браво,Славка за стиха и позицията!
  • ... и двете имат нужда от закрила, ако можеш в сърцето си на сянка да ги скриеш...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...