27.11.2011 г., 18:22

Голямото и малкото

814 0 4

 

"И в природата не всичко оцелява"


 

Голямото дърво на воля пери

разлистените си

могъщи клони.

А малкото не може взор да впери

към слънцето, към ведри небосклони.

 

То слаби вейки в другото е свило

и през пролуки

търси светлината,

която е голямото закрило.

А то - линее в сянката бухлата.

 

Голямото на бури устоява,

земята е към него

благосклонна,

със сокове обилно го дарява...

Аз слабото да защитя съм склонна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!...
  • Усетих посланието ти!Нека закриляме и опазваме, както сърцето си , така и света около нас!Поздрав!
  • Браво,Славка за стиха и позицията!
  • ... и двете имат нужда от закрила, ако можеш в сърцето си на сянка да ги скриеш...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...