Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
23 ene 2014, 22:47

Горчивина

  Poesía
1.1K 0 12

 

Във тъмното ме сепна

горчива тишина

и нищо не усещам,

освен горчивина.

Кажи, че няма нищо,

че всичко е наред...

Разравям пепелище

с измъчени ръце.

Навярно търся тебе –

най-мъдрия човек,

с очи да ме погледнеш

и с глас да ми речеш:

"Хей, нищо лошо няма!

Това е просто дим

от неразумен пламък.

Свикни и си прости."

 

Кажи ми го, за Бога,

на тебе ще повярвам!

На себе си не мога.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0