Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
23 ene 2014, 22:47

Горчивина

  Poesía
1.1K 0 12

 

Във тъмното ме сепна

горчива тишина

и нищо не усещам,

освен горчивина.

Кажи, че няма нищо,

че всичко е наред...

Разравям пепелище

с измъчени ръце.

Навярно търся тебе –

най-мъдрия човек,

с очи да ме погледнеш

и с глас да ми речеш:

"Хей, нищо лошо няма!

Това е просто дим

от неразумен пламък.

Свикни и си прости."

 

Кажи ми го, за Бога,

на тебе ще повярвам!

На себе си не мога.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0