Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Jan 23, 2014, 10:47 PM

Горчивина

  Poetry
1.1K 0 12

 

Във тъмното ме сепна

горчива тишина

и нищо не усещам,

освен горчивина.

Кажи, че няма нищо,

че всичко е наред...

Разравям пепелище

с измъчени ръце.

Навярно търся тебе –

най-мъдрия човек,

с очи да ме погледнеш

и с глас да ми речеш:

"Хей, нищо лошо няма!

Това е просто дим

от неразумен пламък.

Свикни и си прости."

 

Кажи ми го, за Бога,

на тебе ще повярвам!

На себе си не мога.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0