Горчивина
Във тъмното ме сепна
горчива тишина
и нищо не усещам,
освен горчивина.
Кажи, че няма нищо,
че всичко е наред...
Разравям пепелище
с измъчени ръце.
Навярно търся тебе –
най-мъдрия човек,
с очи да ме погледнеш
и с глас да ми речеш:
"Хей, нищо лошо няма!
Това е просто дим
от неразумен пламък.
Свикни и си прости."
Кажи ми го, за Бога,
на тебе ще повярвам!
На себе си не мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
