Горчивина
Във тъмното ме сепна
горчива тишина
и нищо не усещам,
освен горчивина.
Кажи, че няма нищо,
че всичко е наред...
Разравям пепелище
с измъчени ръце.
Навярно търся тебе –
най-мъдрия човек,
с очи да ме погледнеш
и с глас да ми речеш:
"Хей, нищо лошо няма!
Това е просто дим
от неразумен пламък.
Свикни и си прости."
Кажи ми го, за Бога,
на тебе ще повярвам!
На себе си не мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
