palenka (П Антонова)
458 17241
3.10.2022 г., 0:04 ч.

Гордост и самота 

  Поезия
689 8 13

 

Така и не разбра кога си е отишла,

размил е стъпките дъждът,

а вятърът е заглушил  въздишките.

 

Така и не разбра защо си е отишла,

когато гордостта премина в празнота

и сам остана в свойта самота.

 

Така и не разбра, че на една жена

и стигат само любов и доброта,

а гордостта не чувства, тя е без душа.

 

 

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Изгубени души
Violet_86 (Виолета) Violet_86
Поезия
В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...
  253  2  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??