Oct 3, 2022, 12:04 AM

Гордост и самота

  Poetry
1K 8 13

 

Така и не разбра кога си е отишла,

размил е стъпките дъждът,

а вятърът е заглушил  въздишките.

 

Така и не разбра защо си е отишла,

когато гордостта премина в празнота

и сам остана в свойта самота.

 

Така и не разбра, че на една жена

и стигат само любов и доброта,

а гордостта не чувства, тя е без душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Изгубени души 🇧🇬

В стаята свещта догаря.
Още миг, ще се стопи.
Сълзите й следи оставят.
Но няма кой да се смили.
В нея мрак нахлува бавно. ...
601 2 9

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...