20 abr 2011, 22:23

Горска песен

  Poesía » Otra
626 0 3

 


Плачат тихо върбите,

вие жално вълкът,

идва сушата по реките,

бавно настъпва гладът.

 

Грачи гарванът жестоко,

носи тъжна новина

и днес изпука пушка високо,

отново в гората убиха сърна.

 

Катеричката плахо пристъпва,

с надежда търсеща подслон,

жълъдчета оттук-оттам придърпва,

за навес, скри се под отрязания клон.

 

Бухалът бурно приглася

,,Елате, горски чеда,

страх ни е от човешката раса

и от тяхната смъртна ръка.''

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...