20.04.2011 г., 22:23

Горска песен

621 0 3

 


Плачат тихо върбите,

вие жално вълкът,

идва сушата по реките,

бавно настъпва гладът.

 

Грачи гарванът жестоко,

носи тъжна новина

и днес изпука пушка високо,

отново в гората убиха сърна.

 

Катеричката плахо пристъпва,

с надежда търсеща подслон,

жълъдчета оттук-оттам придърпва,

за навес, скри се под отрязания клон.

 

Бухалът бурно приглася

,,Елате, горски чеда,

страх ни е от човешката раса

и от тяхната смъртна ръка.''

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...