20 апр. 2011 г., 22:23

Горска песен

627 0 3

 


Плачат тихо върбите,

вие жално вълкът,

идва сушата по реките,

бавно настъпва гладът.

 

Грачи гарванът жестоко,

носи тъжна новина

и днес изпука пушка високо,

отново в гората убиха сърна.

 

Катеричката плахо пристъпва,

с надежда търсеща подслон,

жълъдчета оттук-оттам придърпва,

за навес, скри се под отрязания клон.

 

Бухалът бурно приглася

,,Елате, горски чеда,

страх ни е от човешката раса

и от тяхната смъртна ръка.''

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...