20 апр. 2011 г., 22:23

Горска песен

625 0 3

 


Плачат тихо върбите,

вие жално вълкът,

идва сушата по реките,

бавно настъпва гладът.

 

Грачи гарванът жестоко,

носи тъжна новина

и днес изпука пушка високо,

отново в гората убиха сърна.

 

Катеричката плахо пристъпва,

с надежда търсеща подслон,

жълъдчета оттук-оттам придърпва,

за навес, скри се под отрязания клон.

 

Бухалът бурно приглася

,,Елате, горски чеда,

страх ни е от човешката раса

и от тяхната смъртна ръка.''

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...