Плачат тихо върбите,
вие жално вълкът,
идва сушата по реките,
бавно настъпва гладът.
Грачи гарванът жестоко,
носи тъжна новина
и днес изпука пушка високо,
отново в гората убиха сърна.
Катеричката плахо пристъпва,
с надежда търсеща подслон,
жълъдчета оттук-оттам придърпва,
за навес, скри се под отрязания клон.
Бухалът бурно приглася
,,Елате, горски чеда,
страх ни е от човешката раса
и от тяхната смъртна ръка.''
© Елeна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
