Apr 20, 2011, 10:23 PM

Горска песен

  Poetry » Other
624 0 3

 


Плачат тихо върбите,

вие жално вълкът,

идва сушата по реките,

бавно настъпва гладът.

 

Грачи гарванът жестоко,

носи тъжна новина

и днес изпука пушка високо,

отново в гората убиха сърна.

 

Катеричката плахо пристъпва,

с надежда търсеща подслон,

жълъдчета оттук-оттам придърпва,

за навес, скри се под отрязания клон.

 

Бухалът бурно приглася

,,Елате, горски чеда,

страх ни е от човешката раса

и от тяхната смъртна ръка.''

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...