Горска тъга
Студено е.
Гората е скована.
Вятър пронизва през изсъхнали клони.
Сиво е.
Няма я красотата.
Цветовете избягаха в мъглата.
Мрачно е.
Горската фея е заспала.
Тръпки от страх обличат тъмата.
Тъжно е.
Самотна е гората.
Листата нашепват "ранена е душата".
Утрото дойде!
Ето, проблясва светлината!
Тук-там се появяват и цветята.
© Диана Todos los derechos reservados