3.04.2011 г., 14:23

Горска тъга

919 0 1

Горска тъга

 

Студено е.

Гората е скована.

Вятър пронизва през изсъхнали клони.

 

Сиво е.

Няма я красотата.

Цветовете избягаха в мъглата.

 

Мрачно е.

Горската фея е заспала.

Тръпки от страх обличат тъмата.

 

Тъжно е.

Самотна е гората.

Листата нашепват "ранена е душата".

 

Утрото дойде!

Ето, проблясва светлината!

Тук-там се появяват и цветята.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...