3.04.2011 г., 14:23

Горска тъга

924 0 1

Горска тъга

 

Студено е.

Гората е скована.

Вятър пронизва през изсъхнали клони.

 

Сиво е.

Няма я красотата.

Цветовете избягаха в мъглата.

 

Мрачно е.

Горската фея е заспала.

Тръпки от страх обличат тъмата.

 

Тъжно е.

Самотна е гората.

Листата нашепват "ранена е душата".

 

Утрото дойде!

Ето, проблясва светлината!

Тук-там се появяват и цветята.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...