3 dic 2010, 13:06

Госпожа Не

  Poesía » Otra
1.3K 1 24

Неповторима, дори нереална,

често в немилост и с нрав неразбран.

Неуязвима от чувства полярни,

с блян като кадър от филм неживян.

 

Необуздана, но и непорочна,

с неосквернена прозрачна душа.

Лъч неочакван в живот... с многоточие.

Тя ви вълнува? Дали не греша?

 

Неподчинена на власт и канони,

сладкотръпчива - плод недозрял,

непредсказуема като закона,

с вечна присъда - сред черните - бял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цветенце, много приятно ми става, като видя, че ти търсиш досег с поезията ми в старите, позабравени вече стихове!
    Благодаря ти с прегръдка!🌹🥀🌹
  • Интересен стих със светъл финал 😊🌹! Поздрави, Мари!
  • Хубаво!!!


  • Наде, тук ние сме еднакви с това, че душите ни трептят с поетичната честота на мисловните ни криле. Благодаря ти за милите думи!
  • Не мога да си позволя да коментирам големите,но не мога да не кажа колко ме заплени и изпълни стихът.Страхотно е.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...