3 dic 2010, 13:06

Госпожа Не

  Poesía » Otra
1.3K 1 24

Неповторима, дори нереална,

често в немилост и с нрав неразбран.

Неуязвима от чувства полярни,

с блян като кадър от филм неживян.

 

Необуздана, но и непорочна,

с неосквернена прозрачна душа.

Лъч неочакван в живот... с многоточие.

Тя ви вълнува? Дали не греша?

 

Неподчинена на власт и канони,

сладкотръпчива - плод недозрял,

непредсказуема като закона,

с вечна присъда - сред черните - бял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цветенце, много приятно ми става, като видя, че ти търсиш досег с поезията ми в старите, позабравени вече стихове!
    Благодаря ти с прегръдка!🌹🥀🌹
  • Интересен стих със светъл финал 😊🌹! Поздрави, Мари!
  • Хубаво!!!


  • Наде, тук ние сме еднакви с това, че душите ни трептят с поетичната честота на мисловните ни криле. Благодаря ти за милите думи!
  • Не мога да си позволя да коментирам големите,но не мога да не кажа колко ме заплени и изпълни стихът.Страхотно е.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...