Dec 3, 2010, 1:06 PM

Госпожа Не

  Poetry » Other
1.3K 1 24

Неповторима, дори нереална,

често в немилост и с нрав неразбран.

Неуязвима от чувства полярни,

с блян като кадър от филм неживян.

 

Необуздана, но и непорочна,

с неосквернена прозрачна душа.

Лъч неочакван в живот... с многоточие.

Тя ви вълнува? Дали не греша?

 

Неподчинена на власт и канони,

сладкотръпчива - плод недозрял,

непредсказуема като закона,

с вечна присъда - сред черните - бял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цветенце, много приятно ми става, като видя, че ти търсиш досег с поезията ми в старите, позабравени вече стихове!
    Благодаря ти с прегръдка!🌹🥀🌹
  • Интересен стих със светъл финал 😊🌹! Поздрави, Мари!
  • Хубаво!!!


  • Наде, тук ние сме еднакви с това, че душите ни трептят с поетичната честота на мисловните ни криле. Благодаря ти за милите думи!
  • Не мога да си позволя да коментирам големите,но не мога да не кажа колко ме заплени и изпълни стихът.Страхотно е.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...