3.12.2010 г., 13:06

Госпожа Не

1.3K 1 24

Неповторима, дори нереална,

често в немилост и с нрав неразбран.

Неуязвима от чувства полярни,

с блян като кадър от филм неживян.

 

Необуздана, но и непорочна,

с неосквернена прозрачна душа.

Лъч неочакван в живот... с многоточие.

Тя ви вълнува? Дали не греша?

 

Неподчинена на власт и канони,

сладкотръпчива - плод недозрял,

непредсказуема като закона,

с вечна присъда - сред черните - бял!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветенце, много приятно ми става, като видя, че ти търсиш досег с поезията ми в старите, позабравени вече стихове!
    Благодаря ти с прегръдка!🌹🥀🌹
  • Интересен стих със светъл финал 😊🌹! Поздрави, Мари!
  • Хубаво!!!


  • Наде, тук ние сме еднакви с това, че душите ни трептят с поетичната честота на мисловните ни криле. Благодаря ти за милите думи!
  • Не мога да си позволя да коментирам големите,но не мога да не кажа колко ме заплени и изпълни стихът.Страхотно е.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...