21 jul 2019, 18:22

Градският Маугли

  Poesía
1.2K 2 6

Градският Маугли

 

В неизвестен ден и час се родих,

нежелано дете в семейството бях.

Там нейде, до контейнер за смет

ме оставила мама, но аз оживях

 

Приели ме глутница псета бездомни,

от кучка с кутретата суках млеко.

Градът беше моята джунгла огромна,

от мрамор, бетон и стъкло.

 

Не знаех, че има пари и неволи,

по цял ден играех в локвите с тях,

с кутретата пухкави, рошави, волни,

ден след ден, безгрижен растях.

 

Но ето, в една бяла зима се случи!

Вървях в квартала по тротоар заледен,

краката ми боси, а студът беше кучи

и чух забързани стъпки зад мен.

 

Угрижен бях, че нямам обувки,

обърнах се и внезапна тъга ме обзе

Видях жена с инвалидна количка,

а в нея...... човек без нозе.

 

Авт. Весо: 21.07.2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...