Градският Маугли
Градският Маугли
В неизвестен ден и час се родих,
нежелано дете в семейството бях.
Там нейде, до контейнер за смет
ме оставила мама, но аз оживях
Приели ме глутница псета бездомни,
от кучка с кутретата суках млеко.
Градът беше моята джунгла огромна,
от мрамор, бетон и стъкло.
Не знаех, че има пари и неволи,
по цял ден играех в локвите с тях,
с кутретата пухкави, рошави, волни,
ден след ден, безгрижен растях.
Но ето, в една бяла зима се случи!
Вървях в квартала по тротоар заледен,
краката ми боси, а студът беше кучи
и чух забързани стъпки зад мен.
Угрижен бях, че нямам обувки,
обърнах се и внезапна тъга ме обзе
Видях жена с инвалидна количка,
а в нея...... човек без нозе.
Авт. Весо: 21.07.2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
