Jul 21, 2019, 6:22 PM

Градският Маугли 

  Poetry
828 2 6

Градският Маугли

 

В неизвестен ден и час се родих,

нежелано дете в семейството бях.

Там нейде, до контейнер за смет

ме оставила мама, но аз оживях

 

Приели ме глутница псета бездомни,

от кучка с кутретата суках млеко.

Градът беше моята джунгла огромна,

от мрамор, бетон и стъкло.

 

Не знаех, че има пари и неволи,

по цял ден играех в локвите с тях,

с кутретата пухкави, рошави, волни,

ден след ден, безгрижен растях.

 

Но ето, в една бяла зима се случи!

Вървях в квартала по тротоар заледен,

краката ми боси, а студът беше кучи

и чух забързани стъпки зад мен.

 

Угрижен бях, че нямам обувки,

обърнах се и внезапна тъга ме обзе

Видях жена с инвалидна количка,

а в нея...... човек без нозе.

 

Авт. Весо: 21.07.2019г.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??