21 июл. 2019 г., 18:22

Градският Маугли

1.2K 2 6

Градският Маугли

 

В неизвестен ден и час се родих,

нежелано дете в семейството бях.

Там нейде, до контейнер за смет

ме оставила мама, но аз оживях

 

Приели ме глутница псета бездомни,

от кучка с кутретата суках млеко.

Градът беше моята джунгла огромна,

от мрамор, бетон и стъкло.

 

Не знаех, че има пари и неволи,

по цял ден играех в локвите с тях,

с кутретата пухкави, рошави, волни,

ден след ден, безгрижен растях.

 

Но ето, в една бяла зима се случи!

Вървях в квартала по тротоар заледен,

краката ми боси, а студът беше кучи

и чух забързани стъпки зад мен.

 

Угрижен бях, че нямам обувки,

обърнах се и внезапна тъга ме обзе

Видях жена с инвалидна количка,

а в нея...... човек без нозе.

 

Авт. Весо: 21.07.2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....