24 oct 2007, 11:14

Греха и любовта

1.4K 0 3
 

Тъмнината прегръща светлината.

Любовта ти замразява всичко в мен,

после убива самотата

и пълзи по дъха ми мъртвешки, студен.

Галиш вените ми,

вливаш се в кръвта ми.

Ръцете ти, нежни като смъртта,

въздигат живота ми от пръстта.

С устните си изпепелих страха,

продадох душата си за греха.

Покварените ми мечти, обвити в лунна светлина,

крият се от Господ в дяволската тъмнина.

Там ще сме само ти и аз, обвити в мрака,

където Сатаната чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...