24 oct 2007, 11:14

Греха и любовта

1.4K 0 3
 

Тъмнината прегръща светлината.

Любовта ти замразява всичко в мен,

после убива самотата

и пълзи по дъха ми мъртвешки, студен.

Галиш вените ми,

вливаш се в кръвта ми.

Ръцете ти, нежни като смъртта,

въздигат живота ми от пръстта.

С устните си изпепелих страха,

продадох душата си за греха.

Покварените ми мечти, обвити в лунна светлина,

крият се от Господ в дяволската тъмнина.

Там ще сме само ти и аз, обвити в мрака,

където Сатаната чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...