Тъмнината прегръща светлината.
Любовта ти замразява всичко в мен,
после убива самотата
и пълзи по дъха ми мъртвешки, студен.
Галиш вените ми,
вливаш се в кръвта ми.
Ръцете ти, нежни като смъртта,
въздигат живота ми от пръстта.
С устните си изпепелих страха,
продадох душата си за греха.
Покварените ми мечти, обвити в лунна светлина,
крият се от Господ в дяволската тъмнина.
Там ще сме само ти и аз, обвити в мрака,
където Сатаната чака...
© Димитрина Иванова Все права защищены