24 окт. 2007 г., 11:14

Греха и любовта

1.4K 0 3
 

Тъмнината прегръща светлината.

Любовта ти замразява всичко в мен,

после убива самотата

и пълзи по дъха ми мъртвешки, студен.

Галиш вените ми,

вливаш се в кръвта ми.

Ръцете ти, нежни като смъртта,

въздигат живота ми от пръстта.

С устните си изпепелих страха,

продадох душата си за греха.

Покварените ми мечти, обвити в лунна светлина,

крият се от Господ в дяволската тъмнина.

Там ще сме само ти и аз, обвити в мрака,

където Сатаната чака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...