24.10.2007 г., 11:14

Греха и любовта

1.4K 0 3
 

Тъмнината прегръща светлината.

Любовта ти замразява всичко в мен,

после убива самотата

и пълзи по дъха ми мъртвешки, студен.

Галиш вените ми,

вливаш се в кръвта ми.

Ръцете ти, нежни като смъртта,

въздигат живота ми от пръстта.

С устните си изпепелих страха,

продадох душата си за греха.

Покварените ми мечти, обвити в лунна светлина,

крият се от Господ в дяволската тъмнина.

Там ще сме само ти и аз, обвити в мрака,

където Сатаната чака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...