Тъмнината прегръща светлината.
Любовта ти замразява всичко в мен,
после убива самотата
и пълзи по дъха ми мъртвешки, студен.
Галиш вените ми,
вливаш се в кръвта ми.
Ръцете ти, нежни като смъртта,
въздигат живота ми от пръстта.
С устните си изпепелих страха,
продадох душата си за греха.
Покварените ми мечти, обвити в лунна светлина,
крият се от Господ в дяволската тъмнина.
Там ще сме само ти и аз, обвити в мрака,
където Сатаната чака...
© Димитрина Иванова All rights reserved.
доста добър текст при това
Пробвай го ако свириш на нещо
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
