22 mar 2021, 14:16

Грешите! 

  Poesía » Otra
655 2 6

Младостта в поокъсана, шарена рокличка скита,
и припява си тихичко песничка. Славеев глас,
сред разплакани трели напролет си спомня за нас,
къса тихо  небето – от мъка се ронят звездите.

 

С отънели каишки в  сандали сълзата остава.
Все си спомня момичето, тебе и лунния прах,
който времето ръси в косите, в следата след тях,
сто светулки летят и разковниче търсят, в отава.

 

Сипе време забрава и сняг – самотата в душите,
или плисва морето вълните си бурни и в сън,
с лятна буря лети младостта непокорна, навън
Побелели но истински, с теб сме. Не стари! Грешите!

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??