Patrizzia (Надежда Ангелова)
2110 18342
22.03.2021 г., 14:16 ч.

Грешите! 

  Поезия » Друга
610 2 6

Младостта в поокъсана, шарена рокличка скита,
и припява си тихичко песничка. Славеев глас,
сред разплакани трели напролет си спомня за нас,
къса тихо  небето – от мъка се ронят звездите.

 

С отънели каишки в  сандали сълзата остава.
Все си спомня момичето, тебе и лунния прах,
който времето ръси в косите, в следата след тях,
сто светулки летят и разковниче търсят, в отава.

 

Сипе време забрава и сняг – самотата в душите,
или плисва морето вълните си бурни и в сън,
с лятна буря лети младостта непокорна, навън
Побелели но истински, с теб сме. Не стари! Грешите!

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??