Mar 22, 2021, 2:16 PM

Грешите! 

  Poetry » Other
611 2 6

Младостта в поокъсана, шарена рокличка скита,
и припява си тихичко песничка. Славеев глас,
сред разплакани трели напролет си спомня за нас,
къса тихо  небето – от мъка се ронят звездите.

 

С отънели каишки в  сандали сълзата остава.
Все си спомня момичето, тебе и лунния прах,
който времето ръси в косите, в следата след тях,
сто светулки летят и разковниче търсят, в отава.

 

Сипе време забрава и сняг – самотата в душите,
или плисва морето вълните си бурни и в сън,
с лятна буря лети младостта непокорна, навън
Побелели но истински, с теб сме. Не стари! Грешите!

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??