Грешите!
Младостта в поокъсана, шарена рокличка скита,
и припява си тихичко песничка. Славеев глас,
сред разплакани трели напролет си спомня за нас,
къса тихо небето – от мъка се ронят звездите.
С отънели каишки в сандали сълзата остава.
Все си спомня момичето, тебе и лунния прах,
който времето ръси в косите, в следата след тях,
сто светулки летят и разковниче търсят, в отава.
Сипе време забрава и сняг – самотата в душите,
или плисва морето вълните си бурни и в сън,
с лятна буря лети младостта непокорна, навън
Побелели но истински, с теб сме. Не стари! Грешите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
