2 may 2010, 2:03

Грешка 

  Poesía » Otra
751 0 6

Грешка

 

 

Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.

Мислиш, че не плача, но грешиш.

Мислиш, че ми е лесно, но не е така.

 

Аз не виждам пролетта, не виждам красота. 

Всеки ден се боря, избяга младостта.

Усмихваш се - "Как така, ти си само на двайсет и една?"

 

Боли ме като дишам, искам да заспя.

Да не се събудя ще бъде утеха.

Да продължа - не искам.

Няма смисъл от това.

 

Нямам сили вече - не мога и със глас да изкрещя.

Разпадам се отвътре,

силата ми излетя през сълзите от начупени мечти.

 

Мислиш, че ще мога да бъда като теб?

Мислиш, че ще мога да поправя сгрешеното сърце?

Мисли каквото искаш.

Аз си зная най-добре.

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви най-сърдечно за коментарите и оценките!
    Само искам да направя едно малко уточнение - в стихотворението не става въпрос за Любовта. Но всеки е свободен да го разбира по собствен начн
  • Хей, дечко, браво ти, че си изляла всичко в стих!!!
    Мислиш,
    "Да продължа - не искам.
    Няма смисъл от това." ?
    Грешка!!!
    От тук нататък започва купонът... най-хубавото в живота.
    Той, Господ, си знае работата
    Прегръдка, мило момиче, и кажи на лирическата, че Любовта я чака зад ъгъла
  • колкото и да е странно, времето наистина лекува ^^

  • Андромаха, за съжаление не успях да отворя линка
    Ако е песен, може да ми кажеш име и изпълнител. С удоволствие ще е чуя!
  • ...Добре. Ще бъда. Има смисъл.
    Дори и само за един.
    Навярно той ме е орисал
    да си остана невредим...

    Изпих си чашата с отрова!
    Сега ще пия еликсир!

  • И аз имам сълзи от начупени мечти....
Propuestas
: ??:??