2.05.2010 г., 2:03

Грешка

1K 0 6

Грешка

 

 

Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.

Мислиш, че не плача, но грешиш.

Мислиш, че ми е лесно, но не е така.

 

Аз не виждам пролетта, не виждам красота. 

Всеки ден се боря, избяга младостта.

Усмихваш се - "Как така, ти си само на двайсет и една?"

 

Боли ме като дишам, искам да заспя.

Да не се събудя ще бъде утеха.

Да продължа - не искам.

Няма смисъл от това.

 

Нямам сили вече - не мога и със глас да изкрещя.

Разпадам се отвътре,

силата ми излетя през сълзите от начупени мечти.

 

Мислиш, че ще мога да бъда като теб?

Мислиш, че ще мога да поправя сгрешеното сърце?

Мисли каквото искаш.

Аз си зная най-добре.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви най-сърдечно за коментарите и оценките!
    Само искам да направя едно малко уточнение - в стихотворението не става въпрос за Любовта. Но всеки е свободен да го разбира по собствен начн
  • Хей, дечко, браво ти, че си изляла всичко в стих!!!
    Мислиш,
    "Да продължа - не искам.
    Няма смисъл от това." ?
    Грешка!!!
    От тук нататък започва купонът... най-хубавото в живота.
    Той, Господ, си знае работата
    Прегръдка, мило момиче, и кажи на лирическата, че Любовта я чака зад ъгъла
  • колкото и да е странно, времето наистина лекува ^^

  • Андромаха, за съжаление не успях да отворя линка
    Ако е песен, може да ми кажеш име и изпълнител. С удоволствие ще е чуя!
  • ...Добре. Ще бъда. Има смисъл.
    Дори и само за един.
    Навярно той ме е орисал
    да си остана невредим...

    Изпих си чашата с отрова!
    Сега ще пия еликсир!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...