2 мая 2010 г., 02:03

Грешка

1K 0 6

Грешка

 

 

Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.

Мислиш, че не плача, но грешиш.

Мислиш, че ми е лесно, но не е така.

 

Аз не виждам пролетта, не виждам красота. 

Всеки ден се боря, избяга младостта.

Усмихваш се - "Как така, ти си само на двайсет и една?"

 

Боли ме като дишам, искам да заспя.

Да не се събудя ще бъде утеха.

Да продължа - не искам.

Няма смисъл от това.

 

Нямам сили вече - не мога и със глас да изкрещя.

Разпадам се отвътре,

силата ми излетя през сълзите от начупени мечти.

 

Мислиш, че ще мога да бъда като теб?

Мислиш, че ще мога да поправя сгрешеното сърце?

Мисли каквото искаш.

Аз си зная най-добре.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви най-сърдечно за коментарите и оценките!
    Само искам да направя едно малко уточнение - в стихотворението не става въпрос за Любовта. Но всеки е свободен да го разбира по собствен начн
  • Хей, дечко, браво ти, че си изляла всичко в стих!!!
    Мислиш,
    "Да продължа - не искам.
    Няма смисъл от това." ?
    Грешка!!!
    От тук нататък започва купонът... най-хубавото в живота.
    Той, Господ, си знае работата
    Прегръдка, мило момиче, и кажи на лирическата, че Любовта я чака зад ъгъла
  • колкото и да е странно, времето наистина лекува ^^

  • Андромаха, за съжаление не успях да отворя линка
    Ако е песен, може да ми кажеш име и изпълнител. С удоволствие ще е чуя!
  • ...Добре. Ще бъда. Има смисъл.
    Дори и само за един.
    Навярно той ме е орисал
    да си остана невредим...

    Изпих си чашата с отрова!
    Сега ще пия еликсир!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...