Грешка
Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.
Мислиш, че не плача, но грешиш.
Мислиш, че ми е лесно, но не е така.
Аз не виждам пролетта, не виждам красота.
Всеки ден се боря, избяга младостта.
Усмихваш се - "Как така, ти си само на двайсет и една?"
Боли ме като дишам, искам да заспя.
Да не се събудя ще бъде утеха.
Да продължа - не искам.
Няма смисъл от това.
Нямам сили вече - не мога и със глас да изкрещя.
Разпадам се отвътре,
силата ми излетя през сълзите от начупени мечти.
Мислиш, че ще мога да бъда като теб?
Мислиш, че ще мога да поправя сгрешеното сърце?
Мисли каквото искаш.
Аз си зная най-добре.
© Елена All rights reserved.
Само искам да направя едно малко уточнение - в стихотворението не става въпрос за Любовта. Но всеки е свободен да го разбира по собствен начн