May 2, 2010, 2:03 AM

Грешка

  Poetry » Other
1K 0 6

Грешка

 

 

Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.

Мислиш, че не плача, но грешиш.

Мислиш, че ми е лесно, но не е така.

 

Аз не виждам пролетта, не виждам красота. 

Всеки ден се боря, избяга младостта.

Усмихваш се - "Как така, ти си само на двайсет и една?"

 

Боли ме като дишам, искам да заспя.

Да не се събудя ще бъде утеха.

Да продължа - не искам.

Няма смисъл от това.

 

Нямам сили вече - не мога и със глас да изкрещя.

Разпадам се отвътре,

силата ми излетя през сълзите от начупени мечти.

 

Мислиш, че ще мога да бъда като теб?

Мислиш, че ще мога да поправя сгрешеното сърце?

Мисли каквото искаш.

Аз си зная най-добре.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви най-сърдечно за коментарите и оценките!
    Само искам да направя едно малко уточнение - в стихотворението не става въпрос за Любовта. Но всеки е свободен да го разбира по собствен начн
  • Хей, дечко, браво ти, че си изляла всичко в стих!!!
    Мислиш,
    "Да продължа - не искам.
    Няма смисъл от това." ?
    Грешка!!!
    От тук нататък започва купонът... най-хубавото в живота.
    Той, Господ, си знае работата
    Прегръдка, мило момиче, и кажи на лирическата, че Любовта я чака зад ъгъла
  • колкото и да е странно, времето наистина лекува ^^

  • Андромаха, за съжаление не успях да отворя линка
    Ако е песен, може да ми кажеш име и изпълнител. С удоволствие ще е чуя!
  • ...Добре. Ще бъда. Има смисъл.
    Дори и само за един.
    Навярно той ме е орисал
    да си остана невредим...

    Изпих си чашата с отрова!
    Сега ще пия еликсир!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...