8 ene 2021, 18:00  

Грънчар

  Poesía » Otra
522 3 2

Той с талант си е роден
и такъв ще си остане.
С късче глина всеки ден
съдове различни прави.

 

Колелото се върти,
нежно глината я гали.
Можеш ли в живота ти
с нежност тъй да ме погалиш?

 

А грънчарят от сърце
той какво ли не извайва.
И с боите по цветче
слага и красиво става.

 

Сувенир вземи си ти,
да си спомняш за грънчаря.
А в живота си дали
можеш тъй да ме погалиш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....