Jan 8, 2021, 6:00 PM  

Грънчар

  Poetry » Other
517 3 2

Той с талант си е роден
и такъв ще си остане.
С късче глина всеки ден
съдове различни прави.

 

Колелото се върти,
нежно глината я гали.
Можеш ли в живота ти
с нежност тъй да ме погалиш?

 

А грънчарят от сърце
той какво ли не извайва.
И с боите по цветче
слага и красиво става.

 

Сувенир вземи си ти,
да си спомняш за грънчаря.
А в живота си дали
можеш тъй да ме погалиш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...