27 feb 2010, 13:14

Хаити

  Poesía » Civil
548 0 1

              Хаити

Слънцето застина.
Земята забуча.
Хаити разтресе.
Срина градове, села.

Хаити, Хаити -
Ти беше звезда.
Но от рани злокобни
изтича ти кръвта.

Пепел, стонове, мрак.
Мъртви хиляди деца.
Във тъга безнадеждна
любовта протяга ти ръка.

Хаити, Хаити -
ти не си далечност.
Не! Не - ти не си сама.
Ти си мисъл и вечност.

Вярвай, ти, Хаити.
Отекна зловещият звук.
Към теб лети доброто
от изток, запад, север, юг.

Защо ли майката Земя
на теб плесницата удари?
Помете твоите чада,
светът руини завари.

Урок ли бе това?
Проверка за любовта?
Или напомни ни тя,
че ЖИВА е душа.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...