27.02.2010 г., 13:14

Хаити

547 0 1

              Хаити

Слънцето застина.
Земята забуча.
Хаити разтресе.
Срина градове, села.

Хаити, Хаити -
Ти беше звезда.
Но от рани злокобни
изтича ти кръвта.

Пепел, стонове, мрак.
Мъртви хиляди деца.
Във тъга безнадеждна
любовта протяга ти ръка.

Хаити, Хаити -
ти не си далечност.
Не! Не - ти не си сама.
Ти си мисъл и вечност.

Вярвай, ти, Хаити.
Отекна зловещият звук.
Към теб лети доброто
от изток, запад, север, юг.

Защо ли майката Земя
на теб плесницата удари?
Помете твоите чада,
светът руини завари.

Урок ли бе това?
Проверка за любовта?
Или напомни ни тя,
че ЖИВА е душа.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...