Feb 27, 2010, 1:14 PM

Хаити

  Poetry » Civic
544 0 1

              Хаити

Слънцето застина.
Земята забуча.
Хаити разтресе.
Срина градове, села.

Хаити, Хаити -
Ти беше звезда.
Но от рани злокобни
изтича ти кръвта.

Пепел, стонове, мрак.
Мъртви хиляди деца.
Във тъга безнадеждна
любовта протяга ти ръка.

Хаити, Хаити -
ти не си далечност.
Не! Не - ти не си сама.
Ти си мисъл и вечност.

Вярвай, ти, Хаити.
Отекна зловещият звук.
Към теб лети доброто
от изток, запад, север, юг.

Защо ли майката Земя
на теб плесницата удари?
Помете твоите чада,
светът руини завари.

Урок ли бе това?
Проверка за любовта?
Или напомни ни тя,
че ЖИВА е душа.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...