Feb 27, 2010, 1:14 PM

Хаити

  Poetry » Civic
545 0 1

              Хаити

Слънцето застина.
Земята забуча.
Хаити разтресе.
Срина градове, села.

Хаити, Хаити -
Ти беше звезда.
Но от рани злокобни
изтича ти кръвта.

Пепел, стонове, мрак.
Мъртви хиляди деца.
Във тъга безнадеждна
любовта протяга ти ръка.

Хаити, Хаити -
ти не си далечност.
Не! Не - ти не си сама.
Ти си мисъл и вечност.

Вярвай, ти, Хаити.
Отекна зловещият звук.
Към теб лети доброто
от изток, запад, север, юг.

Защо ли майката Земя
на теб плесницата удари?
Помете твоите чада,
светът руини завари.

Урок ли бе това?
Проверка за любовта?
Или напомни ни тя,
че ЖИВА е душа.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...