Хаити

Слънцето застина.
Земята забуча.
Хаити разтресе.
Срина градове, села.

Хаити, Хаити -
Ти беше звезда.
Но от рани злокобни
изтича ти кръвта.

Пепел, стонове, мрак.
Мъртви хиляди деца.
Във тъга безнадеждна
любовта протяга ти ръка.

Хаити, Хаити -
ти не си далечност.
Не! Не - ти не си сама.
Ти си мисъл и вечност.

Вярвай, ти, Хаити.
Отекна зловещият звук.
Към теб лети доброто
от изток, запад, север, юг.

Защо ли майката Земя
на теб плесницата удари?
Помете твоите чада,
светът руини завари.

Урок ли бе това?
Проверка за любовта?
Или напомни ни тя,
че ЖИВА е душа.