10 oct 2021, 20:56

Хайде да броим!

873 4 15

Едно е слънцето, което

огрява нашата земя.

И две очички имам на лицето,

да гледам тази красота.

Три са моите сестрички

и обичаме се всички.

Четири сезона има -

пролет, лято, есен, зима.

Ябълчици пет нареждам

и за шеста се оглеждам.

На годинки седем ставам -

първи клас ще посещавам.

Щом стрелките осем сочат,

часовете ще започват.

Вечер в девет ми се карат:

"Късно е! Заспивай, Лара!".

Десет. А нататък,

утре ще ме учи кака! :)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...