10 окт. 2021 г., 20:56

Хайде да броим!

874 4 15

Едно е слънцето, което

огрява нашата земя.

И две очички имам на лицето,

да гледам тази красота.

Три са моите сестрички

и обичаме се всички.

Четири сезона има -

пролет, лято, есен, зима.

Ябълчици пет нареждам

и за шеста се оглеждам.

На годинки седем ставам -

първи клас ще посещавам.

Щом стрелките осем сочат,

часовете ще започват.

Вечер в девет ми се карат:

"Късно е! Заспивай, Лара!".

Десет. А нататък,

утре ще ме учи кака! :)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...