10.10.2021 г., 20:56

Хайде да броим!

879 4 15

Едно е слънцето, което

огрява нашата земя.

И две очички имам на лицето,

да гледам тази красота.

Три са моите сестрички

и обичаме се всички.

Четири сезона има -

пролет, лято, есен, зима.

Ябълчици пет нареждам

и за шеста се оглеждам.

На годинки седем ставам -

първи клас ще посещавам.

Щом стрелките осем сочат,

часовете ще започват.

Вечер в девет ми се карат:

"Късно е! Заспивай, Лара!".

Десет. А нататък,

утре ще ме учи кака! :)

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...