Едно е слънцето, което
огрява нашата земя.
И две очички имам на лицето,
да гледам тази красота.
Три са моите сестрички
и обичаме се всички.
Четири сезона има -
пролет, лято, есен, зима.
Ябълчици пет нареждам
и за шеста се оглеждам.
На годинки седем ставам -
първи клас ще посещавам.
Щом стрелките осем сочат,
часовете ще започват.
Вечер в девет ми се карат:
"Късно е! Заспивай, Лара!".
Десет. А нататък,
утре ще ме учи кака! :)
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
