Едно е слънцето, което
огрява нашата земя.
И две очички имам на лицето,
да гледам тази красота.
Три са моите сестрички
и обичаме се всички.
Четири сезона има -
пролет, лято, есен, зима.
Ябълчици пет нареждам
и за шеста се оглеждам.
На годинки седем ставам -
първи клас ще посещавам.
Щом стрелките осем сочат,
часовете ще започват.
Вечер в девет ми се карат:
"Късно е! Заспивай, Лара!".
Десет. А нататък,
утре ще ме учи кака! :)
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
