2 sept 2011, 22:47

Хайде да остареем

  Poesía » Otra
660 0 2

 

 

                                      ХАЙДЕ  ДА  ОСТАРЕЕМ

 

                                                 - Кои сме ние?

                                      - Не знам адреса на другите…

 

                        Живяхме хазартно - не вярвахме в зара.

                        Падахме като пияните небесни звезди.

                        Превърнахме света във весела гара,

                         а времето - само в измислени дни.

 

                        Празникът винаги е старомодно параден.

                        С пълен дом или пък -  съвсем сами,

                         за нас и делникът е  бал маскараден,

                         но  от лъжата вече не ни боли.

 

                        Старостта ни избягва - една халосия.

                        Младостта - безспорно -  се измори.

                        Като биволи стари с протегната  шия

                         се преструваме още на кротки, добри.

 

                        Едни нещо тайно в пазвите крият.

                        Други броят онези, чужди пари.

                        Хайде вече да остареем и  ние.

                        Но не знаем подходящите дни.

 

                         Често се правехме на добри идиоти.

                          Трябва ли - първи ще  загърбим света.

                          Но ето с какво ще измамим живота -

                          няма да разстреляме и младостта.

 

                                                   Wali /Виолета Томова 

                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...