2.09.2011 г., 22:47

Хайде да остареем

656 0 2

 

 

                                      ХАЙДЕ  ДА  ОСТАРЕЕМ

 

                                                 - Кои сме ние?

                                      - Не знам адреса на другите…

 

                        Живяхме хазартно - не вярвахме в зара.

                        Падахме като пияните небесни звезди.

                        Превърнахме света във весела гара,

                         а времето - само в измислени дни.

 

                        Празникът винаги е старомодно параден.

                        С пълен дом или пък -  съвсем сами,

                         за нас и делникът е  бал маскараден,

                         но  от лъжата вече не ни боли.

 

                        Старостта ни избягва - една халосия.

                        Младостта - безспорно -  се измори.

                        Като биволи стари с протегната  шия

                         се преструваме още на кротки, добри.

 

                        Едни нещо тайно в пазвите крият.

                        Други броят онези, чужди пари.

                        Хайде вече да остареем и  ние.

                        Но не знаем подходящите дни.

 

                         Често се правехме на добри идиоти.

                          Трябва ли - първи ще  загърбим света.

                          Но ето с какво ще измамим живота -

                          няма да разстреляме и младостта.

 

                                                   Wali /Виолета Томова 

                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...