17 jun 2009, 8:18

Хайде, де!!! 

  Poesía » Civil
879 0 19

Ето, че отново ни разкъсват на части.

Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.

Ръфат и дъвчат всичко подвластно,

а ние на майната си, в девета глуха...

 

На лицето им - маска, на душата - завеса.

На тяхната щедрост пресъхва реката,

щом се натикат зад стъклото на " Мерцедес"-а.

Петарка, измачкана, на старец в краката...

 

Нека майки душат плода си в утробата!

Нека от глад да умират таланти и умове!

Но няма, повярвайте, джобове гроба!!!

В музея са вече потурите! Хайде, де!!!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??