Ето, че отново ни разкъсват на части.
Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.
Ръфат и дъвчат всичко подвластно,
а ние на майната си, в девета глуха...
На лицето им - маска, на душата - завеса.
На тяхната щедрост пресъхва реката,
щом се натикат зад стъклото на " Мерцедес"-а.
Петарка, измачкана, на старец в краката...
Нека майки душат плода си в утробата!
Нека от глад да умират таланти и умове!
Но няма, повярвайте, джобове гроба!!!
В музея са вече потурите! Хайде, де!!!