17 июн. 2009 г., 08:18

Хайде, де!!!

1.1K 0 19

Ето, че отново ни разкъсват на части.

Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.

Ръфат и дъвчат всичко подвластно,

а ние на майната си, в девета глуха...

 

На лицето им - маска, на душата - завеса.

На тяхната щедрост пресъхва реката,

щом се натикат зад стъклото на " Мерцедес"-а.

Петарка, измачкана, на старец в краката...

 

Нека майки душат плода си в утробата!

Нека от глад да умират таланти и умове!

Но няма, повярвайте, джобове гроба!!!

В музея са вече потурите! Хайде, де!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...