Jun 17, 2009, 8:18 AM

Хайде, де!!!

  Poetry » Civic
1.1K 0 19

Ето, че отново ни разкъсват на части.

Бързат да си натъпчат по-скоро търбуха.

Ръфат и дъвчат всичко подвластно,

а ние на майната си, в девета глуха...

 

На лицето им - маска, на душата - завеса.

На тяхната щедрост пресъхва реката,

щом се натикат зад стъклото на " Мерцедес"-а.

Петарка, измачкана, на старец в краката...

 

Нека майки душат плода си в утробата!

Нека от глад да умират таланти и умове!

Но няма, повярвайте, джобове гроба!!!

В музея са вече потурите! Хайде, де!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...