20 jul 2025, 12:16

Химн

  Poesía
346 15 13
За истината свята днес живея, защото даже бог от нея се отрече и вярата е косъмът тънеещ, лъжата многобройни кожи свлече.   А тази истина е моя теорема. Ще трябва да я формулирам и докажа. Дочувам най-тревожната сирена със воя си дошла да ме накаже.   И виждам крехкото и разрушимо, подложено на хиляди палачи, от бъдещето идващи незримо, във тоги черни - гвардии косачи.   Мелодия единствена - върховна във вените на тъмната вселена, все още недописана поема  - духа освободила от греховност.   И аз на нея само съм отдаден, докато пиша разпилени стихчета, от собствените си мечти предаден, в непоправимия живот-измислица.   Житейската река се ускорява - извайва призрака на водопада. И хипнотично всичко се смалява - надеждата ми в безтегловност страда.   С лица разпръснати в безброй посоки, се мъча да се събера отново. Неистово да изпреваря скока, за да постигна трайната обнова.   Но времето разпада се на пепел - шагреново тънее то до бледност. Очите втренчени напред слепеят, звездите мигат в треморна суетност...   За истината свята днес живея, защото даже бог от нея се отрече, последен лъч, във който ще изтлее мигът от зрящите наречен вечност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Химн на истината свята! Дълбоко! Всяка строфа провокира размисли!
    „...последен лъч, във който ще изтлее
    мигът от зрящите наречен вечност...“
    Поздравявам те, Младене!
  • Бог никога не се отрича от децата си.
    Те се отказват от него.
    Чудесен път на размишления, Маестро.
  • Благодаря ви, че подкрепихте стиха ми, скъпи приятели и колеги по перо!

    1. Благодаря за прекрасните коментари и за Любими на Мария (Мария благодаря ти също, че коментира и постави в Любими стихотворението "Сбогуване", посветено на майка ми), Миночка, Дора, Ачо, Зигфрид!

    2. Благодаря за подкрепящите и чудесни коментари на: Живко, Люси, Никола и Деа! /към Деа: Голямата истина не е никога лична, защото е абсолютна!/

    3. Благодаря за критичния коментар на Лютиче (Валя Сотирова)!

    4. Освен на цитираните вече по-горе автори, благодаря най-сърдечно и на всички останали поставили този стих в Любими. А те са: ГерганаМаринова (Герана Юнакова), limeruna (Йоана), BoBoteva (Bo Boteva), Kors (Vaska Ivanova), absent (Наташа Биразова), Аnna (Ана Янкова),

    Приемете искрените ми пожелания за една вдъхновена и много щастлива последна седмица на юли! Поздравявам ви с малко музика:

    https://www.youtube.com/watch?v=djJNDdDKUEk
  • Да, истината е свята ...но всеки си има своята истина...
    Поздравления, Младен!
  • Абсолютен майстор... както винаги! Браво! Много съм съгласен с коментара на Живко.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...